Защитената местност Дуранкулашко езеро се намира на 15 км северно от град Шабла и на около 6 км от границата на България и Румъния.
Местността е обявена със Заповед №123/21.02.1980 на Министерския съвет. Обхваща площ от 446,54 хектара. Езерото е сред най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България. От международно значение е опазването на над 260 вида ендемични, редки и защитени от изчезване растения и животни, които се срещат на територията на местността.

В Дуранкулашкото езеро са регистрирани 12 вида бозайници, 23 вида риби, 7 вида земноводни и 5 вида влечуги. Езерото е единственото доказано досега находище в България за съхраняване на див шаран.
Най-голяма е важността на Дуранкулашкото езеро за опазването на птиците. Оттук минава прелетният път Via Pontica, което го превръща в подходяща дестинация за орнитоложки туризъм. В района на защитената местност са регистрирани 256 вида птици, като 92 вида от тях са гнездящи. В езерото гнездят малкият воден бик (Ixobrychus minutus), черночела сврачка (Lanius minor), белоока потапница (Aythya nyroca), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) и др.
Дуранкулашкото езеро е обявено за Рамскарски обект заради зимуващите популации на три вида водолюбиви птици – голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава гъска и численостите на малкия корморан и розовия пеликан.

Защитената местност Дуранкулашко езеро се охранява, но достъпът е свободен. Задължително е посетителите да спазват установени правила.